Битката при върбишкия проход

1212 ГОДИНИ ОТ ЕДНА ОТ НАЙ --ПАМЕТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОБЕДИ .

БИТКАТА ПРИ ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД на 26 юли 811 г. е свързана с името на един от най-бележитите български владетели ХАН КРУМ, който оставя трайна следа в историята на България не само като законодател и държавник, но и като войн. Неговият талант на военачалник и стратег се откроява с цялата си мощ във военните победи, които българската войска постига срещу могъщата Византийска империя, а името му, векове след това, продължава да всява страх и ужас.
На 20 юли 811 година Византийският император повежда своята войска през проходите на Стара планина и навлиза в българските земи. През следващите дни той успява да извърши обсада на Плиска. След като превзема българската столица, Никифор I проявява невиждана дотогава жестокост към българското население. Местата, през които преминава византийската войска са опожарени, а хората са убити, без значение от своята възраст или пол. След разрухата на резиденцията на хан Крум в Плиска, Византийският император доволен напуска българската столица и се отправя към Константинопол. Докато трае опустошението над Плиска, хан Крум мобилизира своята войска и загражда изходите на Върбишкия проход с дървени укрепления. По този начин византийската войска попада в капана на българите. След като Никифор I вижда, че пътят за отстъпление е прекъснат, той прави всичко възможно, за да защити своята войска. Решаващата битка се провежда през нощта на 26 юли, 811 година. Тогава българските войски извършват изненадващо нападение над византийците. Малко са оцелелите след това сражение. Император Никифор I е убит, както и най-големият стратег на Тракия – Теодосий Саливара. Загинали са много византийски офицери, видни велможи и военни началници. Синът на византийския император, Ставракий, е тежко ранен и няколко седмици по-късно умира в Константинопол.
Победата на българската войска при Върбишкия проход е много важна за по-нататъшното развитие на България. Така българската държава укрепва своите територии на Запад, което в последствие помага за завоюването на нови земи.
Разбита е армия с голяма бойна мощ, а Никифор е вторият случай, когато Византийски император загива на бойното поле.
Тази победа на хан Крум го нарежда сред едни от великите пълководци. Тя е преломен момент в историческото развитие на България, защото е ликвидирана опасността от унищожаването завинаги на Българската държава. С победата при Върбишкия проход, българската войска взема стратегическата инициатива и преминава в настъпление на широк фронт. Съдбата на България тръгва в нова посока на военни победи, териториално разширяване и просперитет.
(От интернет.)