За майсторството на чипровската златарска школа през XV – XVII век

Чипровци, сгушен в северното подножие на Западна Стара планина, възниква вероятно във втората половина на XV в. Значителните оловно-сребърни находища подтикват централната османска власт да засели в района рудари и металурзи християни и техните семейства. През следващото столетие Чипровци и околните села Копиловци, Железна, Клисура се превръщат в един от най-важните металообработващи райони в балканските провинции на Османската империя. Това дава мощен тласък на развитието на занаятите, особено на златарството и търговията с висококачествено чипровско сребро. В рамките на града възниква цял златарски квартал – известната Сребрил махала. В множеството ателиета работят няколко поколения майстори, чиито имена са запазени върху техни произведения – Никола и Пала, Костадин, Петър и Йоан, Франко Марканич, Лука, Неделко, Никола Неделкович, Яков и Марко.

Произведенията на чипровските златари са изключително разнообразни – както църковни, така и светски изделия. През втората половина на XVI век на територията на целия Балкански полуостров се търгува с т.нар. чипровски чаши – сребърни тасове, много от които носят обозначението „от место Кипровци“ като гаранция за качество. Изработката на скъпи и богато украсени обкови на евангелия, дарохранителници и мощехранителници, напрестолни кръстове, църковна утвар е възлагана на чипровски майстори от почти всички големи манастири на Балканите – от Молдова и Влашко до Херцеговина и от Фрушогорските манастири край Белград до Атон. Поръчители са видни политически и църковни фигури от средата на XVII век като влашкия воевода Александър II, влашкия митрополит Теофил, търновския митрополит Гавриил, белградския митрополит Иларион, нишкия владика Тимотей и др.

От гледна точка на художествения репертоар, чипровските майстори златари работят в рамките на късносредновековната византийско-балканска традиция. Те умело вплитат елементи, почерпени от Запада и Изтока – турско-персийски арабески и орнаменти в стил „руми“, миниатюрни късноготически архитектурни детайли, пищни барокови мотиви. Произведенията им издават овладени до съвършенство ювелирни техники: кован релеф, филигран и гранулация, гравировка и цизелиране, ниело-техника, ажур, живачно позлатяване и посребряване, инкрустация, филигранен и вкопан емайл с тъмносиньо и зелено стъкло.

Западането на Чипровци и на неговия забележителен икономически и културен живот е свързано с потушаването на голямото Чипровско въстание през 1688 г.

В Зала 4 на Националния исторически музей са изложени някои от най-представителните паметници на чипровската златарска школа – накити, съдове и църковна утвар. Сред тях изпъква богато украсеният с библейски сцени проскомидиен дискос (съд за свето причастие), изработен през 1644 г. от майсторите Петър и Йоан от Чипровци за Бачковския манастир.

Източник: Исторически музей